• четвъртинчови касети(Quarter-inch Cartridge, QIC) произнася се “куик”
• QIC - комитет по четвъртинчовите касети и свързаните с тях стандарти - обединява водещи производители и други влиятелни членове.

[Среб ’93] - DC2000 и DC6000

• евтини автономни устройства с флопи интерфейс
• логически са структурирани като дискетно устройство с блокове(сектори) от по 1 КВ
• устройствата за тях са по стандартите QIC-40 и QIC-80
• Предимства:
• възможност да се търсят блокове върху лентата и да се презаписва върху тях.
• Основни недостатъци:
• дискетния интерфейс е с ограничена пропускателна способност`1-2 MB/min)
• нуждаят се от предварително форматиране на касетата
• контролно четене чрез отделен цикъл !!
• DC2120 - 120MB (240MB с компресия)

Съществуват четвъртинчови касети за 3,5” и 5^1/4” QIC устройства. Вторите са с половин височина(half hight form factor) и относително големи размери на касетата - 15,2х10,2х1,6 cm. [Атан ’91] Известни са и касети(напр. TEAC600), които се различават от аудиокасетите само по наличието на изрез на задната им страна. върху такава касета могат да се архивират 150MB данни. Но качествата на магнитния носител при цифровите и при аудио лентите са много различни!

Стандартизацията при стримерите е била недостатъчна - липсвал е общ стандарт?!? [Атан ’91]. затова е създаден Комитет по четвъртинчовата съвместимост(QIC - Quarter Inch Compatibility).

Голяма част от QIC форматите не изискват предварително форматиране на носителя. Данните се записват блок след блок и при достигане на края на дадена писта се преминава на следващата, съгласно схемата на обхождане(серпантината). На Фиг.2 са посочени схеми на обхождане на пътечките при различни стандарти, параметрите на пистите, както и разстоянията между тях. Освен това има стандарти(QIC-24 - 4 и 9 пътечки), при които главата се позиционира на различно място по ширината на лентата само в началото на лентата(използува се различното местоположение по ширината на лентата на двете двойки глави за запис и четене в права и в обратна посока). При други стандарти(QIC-150) главите се позиционират и в началото и в края на лентата(но те са от една страна- това има ли значение?).

Търсенето на информация или на даден блок данни върху касетата става чрез последователно обхождане на всички писти, защото никъде не се записва индексна информация за търсенето. Обхождането може да продължи и половин час. В това отношение се опитват решения чрез софтуера, с който се комплектоват QIC стримерите, т.е. чрез логическа организация на данните, записани по QIC стандартите за физическа организация. Например чрез списък на съдържанието на касетата и организацията на данните във всеки отделен блок. Тази организация обаче е частно фирмена и не е стандартизирана!! което е често проблем за несъвместимост, макар че QIC стандартите са спазени.

QIC не прилага код за автоматична корекция на грешките. Разчита се на проверката от контролното четене. Ако даден току що записан блок се прочете грешно пир контролното му четене, веднага се записва повторно в следващия участък на лентата. Така се избягват и повредени участъци върху носителя. Това обаче не решава проблемите, създавани от стареене на носителя или от други повреди, възникнали след процеса на записване с контролиране на блока. Решението им се гарантира отново по софтуерен път, чрез записване на допълнителни (логически) данни за корекция на грешки (в рамките на физическите блокове) .

Друг подход при стримерите е PC/T(Personal Computer/Tape) - персонален компютър/лента. Скоростта при него е значително намалена спрямо QIC стандартите и затова той не е намерил широко приложение в чистото архивиране. Този формат е близък до DOS спецификациите за масова памет, има широки възможности, но е бавен. Лентата се форматира аналогично на форматирането при дискови устройства, при което лентата се претърсва автоматично за лоши участъци и се отделя място за опис на съдържанието. Чрез подходящ софтуер записът и четенето наподобяват работата със ЗУ с магнитен диск(с изключение на времето и организацията на достъпа да отделните блокове). В този формат търсенето на информация е целенасочено. За корекция на грешки се заделя по един блок за ECC на всеки два информационни блока, което води до 33% преразход на обем от носителя за нуждите на контрола и възстановяването при грешки! При положение, че грешките са само в един от така свързаната тройка блокове, те могат да бъдат отстранени програмно. За да се избегне зависимостта от дефектирали (след времето на записа) области на носителя и да се повиши надеждността на системата за контрол блоковете от всяка тройка се записват разделно - на различни места върху носителя. За управлението на такъв тип устройства се използува форматер - хардуерно устройство, допълващо типичните функции на един контролер.

Трети вид организация на данните и касетното устройство е популярна под името флопи-лента (Floppy-Tape). Включването на устройството към персоналния компютър се извършва през интерфейса за флопидискови устройства и то се третира от DOS като такова устройство, поради което се гарантира пълна взаимозаменяемост на ниво устройства. Скоростта на обмен на данни е ограничена от нискоскоростния флопи интерфейс, а често флопи интерфейсите(два с един контролер) са заети. Лентата се форматира комплексно, както и при PC/T, но тук не се заделят блокове за специален коригиращ код. Вместо това данните се верифицират чрез повторно четене е сравняване със съдържанието на диска, който резервират, но това отнема много време и се препоръчва само при архивиране на много важни данни.

1. Флопи-стример - към флопи интерфейс.
1. PC/T - през форматер(вкл. и контролер).
1. QIC - ако PC^то е с ST506-IDE или ESDI дискови интерфейси се избира интерфейс на ЗУМЛ по стандартите QIC-02(най-често с ЗУМЛ е комплектовано със собствена платка-контролер) или QIC-36 съответно, а ако PC^то е със SCSI интерфейс, се избира ЗУМЛ със SCSI интерфейс.

Измерват се:

• скорост на лентата - чрез два пробни пробега на лентата;
• време за подготовка(форматиране);
• време за операция back-up/restore - с използуване на тестово дисково ЗУ;
• време за операция селективен презапис(copy) - записват се малко повече от две пътечки върху лентата, така че почти в началото на третата да има един 1KB блок; при търсенето му, ако има форматиране и индексация на информацията, устройството прочита индекса(съдържанието) и позиционира направо на третата пътечка, докато при липса на такава информация то трябва да прочете последователно първите две пътечки и тогава да открие търсения блок на третата, с което се забавя доста спрямо първия случай.

[PCMB ’96] стандарт за носители, предвиждащ надстройване на QIC устройствата; технологията Travan ще превърне тези устройства във “втори твърд диск”.